Указания за публикуване на статии

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТАТИИТЕ:
Обем: до 15 стандартни страници
Формат: type Times New Roman; 12 pt; 1.5 line pitch; от 2 800
знака на страница
Резюме на английски език: между 200 и 250 думи.
Преведено заглавие на статията на английски език.
Ключови думи.
Информация за автора/авторите: e-mail address, институция

 

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЕКСТА:
· Бележките под линия в края на статията.
·  Пълни имена (име и фамилия) в бележките и в текстовете.
· Използвайте курсив за организации, институции и т.н.
·  При използвани шрифтове извън широкоразпространените Times New Roman задължително изпращане и на шрифта.

 

ЦИТИРАНЕ:

 

• Пряко цитиране на името на автора в текста:
• При позоваване се пише в края на изречението фамилията на автора и в скоби годината на публикацията;
  Пример: Редно е, цитирането да става по общоприетите в световната практика правила. Това мнение е подкрепено от Penkova (2007).
При буквално цитиране с кавички в текста освен годината след запетая се посочва и съответната страница/страници;
Пример: Penkova (2007, р. 5) посочва, че „се приемат определени елементи за задължителни при цитирането”.

• Пряко цитиране на повече автори и публикации:
Пишат се последователно всички автори с годините на съответните публикации (хронологично, започвайки от най-ранната публикация);
Пример: Ivanov (1996) и Petrov (1998) изтъкват, че „…”.

• Цитиране на 2 или 3 автори на една публикация:
Пишат се последователно фамилиите на авторите, годината на публикацията и след запетая - съответно страницата/страниците;
Пример: McCarthy and Hatcher (1996, pp. 69-70) insist that with presentations „structure must be clear and precise”;
или
„Some thoughts are best left unsaid” when emotional issues cloud negotiation (Fisher, Ury and Patton, 1991, p. 37).

• Цитиране на повече от 3 автори на една публикация:
Пише се фамилията на първия автор и след това „et al.” 
Пример: Morris et al. (2000, p. 47) state that „the debate of these particular issues should be left to representative committees”;
или
„За цитиране на електронни източници „няма приет международен стандарт” (Petrova et al., 2002, р. 5).

• Цитиране на повече публикации от 1 автор в дадена година;
След посочване на годината с малки букви (a, b, c…) се означава съответната публикация;
Пример: Според Angelova (2008b)…

• Цитиране на ведомствена публикация:
Цитира се аналогично като вместо автор/автори се изписва наименованието на ведомството;
Цитиране от анонимен автор:

Вместо фамилията на автора се пише в курсив заглавието на публикацията (енциклопедия, ведомствен документ и др.), откъдето е цитатът със сътветната година и страница; 
Пример: The flora and fauna of Britain ‘has been transported to almost every corner of the globe since colonial times’ (Plants and Animals of Britain, 1942, p. 8).

 

Перифразиране – при него често се изразяват със свои думи виждания, идеи и др. на повече автори, работили в съответната област. Тогава те се цитират на подходящо място или в края на изречението със съответните фамилии, година и евентуално - страница, като се отделят с точка и запетая. Пример: Признаци, по които се класифицира организационната култура са общителност и солидарност на хората, ориентация към вътрешни проблеми или външна среда, стремеж към стабилност или гъвкавост, тип организационна структура и др. (Anthony, Perrewe and Kacmar, 1999; Cole, 2002; Sotirova, 2003).

 

Електронните източници се цитират в текста по същия начин както печатните издания, с изключение на страниците. След фамилията на автора и датата на публикуване (ако има такава). Ако не е посочен автор, се дава заглавието на публикацията, както при цитиране на анонимен източник.
Пример: Updated Guide to the Harvard System of Referencing written by Library staff at Anglia Ruskin University ”is frequently cited as a valuable source on the Internet” (Harvard System of Referencing Guide, 2010).